Албумът като музикално явление навърши 70 години през 2018-та, но не остарява толкова плавно, колкото би се искало на музикалните фенове пораснали с безброй албуми на уникални музиканти от близкото минало. Там е работата, че дори преди 5 години един английски журналист бе направил очерк, в който твърдеше, че изкуството на албума умира пред очите ни.
Още по странно е, че грамофонните плочи, на които са били записвани първите музикални албуми днес изживяват нещо като възраждане. Хората обаче днес купуват плочи и грамофони, просто защото са ценители и искат да усетят този ретро звук и уникално изживяване, което mp3-ката не може да достави.
Напредването на технологиите след втората световна война създава възможност за производство на музикално съдържание, което е подредено според желанието на артиста, а не просто пакетиране на песни за удобно слушане (нещо, което е близко до съвременните стрийминг слушания, макар технологията да е различна).
Чрез дългосвирещите плочи музикантите получават възможност да създават концептуални албуми, чрез които могат да казват много повече и да привличат интереса на слушателите. Един от първите такива албуми е на Франк Синатра, при който има много малка пауза между песните и те сякаш се свързват, за да създадат цялостна тема.
Албумите се разпространяват като идея в джаза, в рока, в популярната музика. През 60-те години на XX век с революцията в музикалните идеи и развитието на много различни стилове се наблюдава как успехът зависи от албума, а не от единичния поп хит. Албумът се превръща в израз на артистичен прогрес, който групите могат да използват за преминаване на всякакви музикални граници.
През 70-те и 80-те години на сцената излизат касетите и албумът доминира в музикалния пейзаж. Интересно е да се отбележи, че албумът „Братя по оръжие“ на Dire Straits e първият албум, който някога е продал милион копия на CD -компакт диск и с това изпреварва продадените си копия на грамофонната плочка. Исторически факт, който отбелязва преминаването към създаването на цифрово съдържание. Тогава обаче никой не предполага, че този момент прави първите стъпки към пропадането на албума.
Първоначално CD-тата са нещо изключително за музикалните фенове, които изкупуват цели каталози на групи свирили през годините още на виниловата революция. В крайна сметка обаче, компактдисковете означаваха, че с навлизането на интернет, собствениците разполагаха с музикални колекции в цифрова форма, готови за качване и свободна размяна в мрежата.
Така че, да, албумът може вече да не е в центъра на музикалната икономика, но остава централна идея в популярната музикална култура. За поколения слушатели и музиканти, по-дългите музикални форми вече са минали теста на времето, затвърждавайки мястото си в нашата културна екология. Заедно с потока от книги и документални филми, се случи и процес на канонизиране както на отделни албуми, така и на формата като цяло.
Източник: https://musicshopbg.com/